ДИСПОЗИТИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСПОЗИТЍВ м. Юрид. Разпоредителната част от съдебно решение, отразяващо това, което постановява съдът. На 27 януари тази година 5-членен състав на Висшия административен съд потвърди решението на предходната инстанция.. Така разпоредителната част (т. нар. диспозитив) на решението на тричленния състав става окончателна разпоредителна част на окончателното решение на съда. Мон., 2006, бр. 2470 [еа].

— От лат. dirpositus през фр. dispositif.