ДИСПУ̀Т

ДИСПУ̀Т м. Книж. Публичен спор на научна тема, обикновено с предварително подготвени изказвания. Дълбоката убеденост на младия учен, страстната му воля да победи в диспутите, се опират на необгледната му култура. Н. Драгова, КО, 33. Подир едно твърде дълго обяснение, подир един истински принципиален диспут, Софрони беше признал голяма правда в Гоцевите думи и се беше върнал в България. П. К. Яворов, Съч. II, 229. Допадна му също така и идейната среда, особено младежката. Четат се реферати, устройват се диспути, водят се спорове. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 361. // Остар. Публична защита на дисертация, научно съчинение, написано за получаване на научна степен. Грижата за изпита аз бях отстранил лесно; трябваше обаче да се помисли за диспута във връзка с дисертацията; защото, тръгвайки от Франкфурт, аз бях обещал на баща си и бях твърдо решил за себе си да напиша тази дисертация. М. Арнаудов, Г, 119.

— От лат. disputatio през рус. диспут.

Списък на думите по буква