ДИСТАНТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСТА̀НТЕН, ‑тно, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Рядко. Дистанционен. По-нататъшното усъвършенствуване на рецепторите се изразява в концентрирането им предимно в предния край на тялото — главата, и в способността им да възприемат дразненията от разстояние — дистантни рецептори — за светлина, звук и мирис. ОБиол. Х кл, 53.