ДИСТОРСИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСТО̀РСИЯ¹ ж. Мед. Разтягане на ставите, при което не се стига до пълно изкълчване.

— От лат. distorsio 'извъртване, изкривяване'. — От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1970.

ДИСТО̀РСИЯ² ж. Опт. Недостатък на изобразяване в оптически системи, при който се нарушава геометричното подобие между обекта и неговото изображение. Кинопрожекционният обектив трябва по възможност да бъде коригиран от всички грешки и недостатъци на единичната оптична леща, като сферична и хроматична аберация, .., кома и дисторсия. Й. Венов и др., К, 117. Диафрагмата на фотоапаратите се поставяла ту пред обектива, ту зад обектива. В първия случай изображението малко се разширявало, а във втория то се свивало. Това явление, наречено дисторсия, много дълго не могло да бъде отстранено. НТМ, 1962, кн. 1, 27.

— От лат. distorsio 'извъртване, изкривяване'.