ДИСХАРМОНИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСХАРМО̀НИЯ, мн. няма, ж. 1. Муз. Нарушаване на хармония; неблагозвучие. Звукова дисхармония.

2. Книж. Несъгласуваност, нарушаване ва съответствието на нещо с други подобни неща. Единият му крак [на фон Гайер] беше значително по-къс от другия, но тази дисхармония в тялото придаваше на външността му нещо драматично. Д. Димов, Т, 349. Без тая дисхармония, без тия ненадейности, без тая смес от съвършенства и недостатки в една и съща твар, органическият живот в природата би имал автоматическо движение. Ив. Вазов, Съч. ХV, 54. Кривото и изопачено употребление на чужди думи и изречения, дисхармонията в облеклата на лицата, бащата, който носи широки дрехи, когато майката и дъщерята се стараят да се труфят по последната парижка мода, .., от тоя род изобщо са средствата, до които писателят е прибягнал в "Криворазбрана цивилизация", за да произведе смях. К. Величков, ПССъч. VIII, 133-134.

3. Книж. Несъответствие, противоречие на нещо по отношение на друго; дисонанс. Всеки предмет, внесен вътре, бе в груба дисхармония с природата, но старият, горд със своята собственост, не съзнаваше това. Н. Стефанова, ОС, 195. Жена, която не търпи много мъжка власт над себе си, е и Клеоника. Това е дадено много сполучливо само с една кратка реплика, чийто ефект е толкова по-силен поради дисхармонията с целия тон на сцената. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 15.

— От гр. δυς— 'без‑, не‑ лошо' + хармония.