ДИСЦИПЛИНАРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСЦИПЛИНА̀РНО нареч. Юрид. Поради нарушение, неспазване на служебната или военната дисциплина. Казански .. продължаваше да го [войника] бие по лицето .. Полковник Дуков му [на генерала] разказа случилото се .. и изказа мнение, че Казански трябва да бъде наказан дисциплинарно. Д. Ангелов, ЖС, 228-229. Преди два дни в околийското управление някакъв човек, .., е бил смазан от бой. Военният фелдшер, който е бил повикан да го свестява с инжекции, е уволнен дисциплинарно и заплашен със съд, задето се е осмелил да протестира... Д. Димов, Т, 306. — Ето дори и днес не се върна за заседанието, макар че е предупреден специално. За такова нещо хората уволняват дисциплинарно. В. Райков, ПВ, 66.