ДИТИРАМБИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИТИРАМБЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Дитирамбичен; дитирамбов. "Читалище", когато беше почнало да обнародва превода му [на Пърличев] беше го придружило с едно малко предисловие, в което като възвестяваше в дитирамбически тон благата вест, въздигаше до небесата и него, и труда му. К. Величков, ПССъч. VIII, 107. На най-незначителните византийски сполуки в борбите им с България те са давали дитирамбически тон. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 179.