ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИФЕРЕНЦИА̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Разделяне, разграничаване, разчленяване на едно цяло според известни различия. Този процес на класова диференциация и на експроприация на селяните и дребната градска буржоазия създал условия за появата на нова тематика и ново, народническо направление в българската литература. Ист. Х и ХI кл, 261. В идейно отношение 90-те години се характеризират със задълбочена диференциация в идеологията на двете ясно оформили се класи — буржоазия и пролетариат. Лит. Х кл, 184. Тези първобитни колиби имали минимална площ (5-6 м2) и височина 1,50 м без каквато и да е вътрешна диференциация на помещението. А. Дамянов, ЖС, 5.
2. Биол. Възникване в даден организъм или в отделна негова част на морфологични и функционални различия, поява на многообразие в органичния материал в процеса на индивидуалното развитие на организма. Стремежът на клeтката да се дели е едно биологично качество, което ние виждаме да се проявява още с оплождането на яйцето. Обаче този стремеж отпада за сметка на усъвършенствуването (диференциацията) и организацията на клетките в изградения цялостен организъм. Р. Райчев, НКД, 125.
3. Езикозн. Едно от свойствата на езиковата еволюция, по силата на което диалекти на даден език се стремят да се обособят от останалите и да си превърнат в самостоятелни езици. Противоп. интеграция.
◊ Диференциация на магмата. Геол. Съвкупрост от процеси, които обуславят образуване на магмата на различни по състав масивни скали или скали с различно количествено съотношение на едни и същи материали.
— От лат. differentia през фр. différenciation 'различаване'.