ДИФЕРЕНЦИРОВЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИФЕРЕНЦИРО̀ВЪЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. Който може, има способността да диференцира. То [новороденото] не може да различава цветове, миризми, музикални тонове и др. Това се обяснява с недоразвитието на мозъчните центрове и специално на анализаторната и диференцировъчната функция на мозъчната кора. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 58.