ДИФРАКЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИФРА̀КЦИЯ ж. Физ. Явление, при което вълните в нееднородна среда се отклоняват от праволинейното си разпространение, вследствие преминаване край препятствие и взаимодействие с него. Големи и малки, видими и невидими, .., вълните притежават едни и същи свойства. Най-типичното от тях е явлението дифракция, което се наблюдава винаги, когато на вълната предстои да преодолее някаква преграда. Д. Лазаров, ОЛЕП, 31. Явно е, че звуковите вълни, като достигат до рамката на вратата или прозореца, се отклоняват отчасти от началната посока на разпространението и така проникват зад стената. Това явление се нарича дифракция на звука. Физ. Х кл, 1951, 26. В средата на същото [ХVII] столетие Франческо Грималди открил дифракцията на светлината. Вл. Харалампиев, ПСС, 20.

◊ Дифракция на частици. Физ. Еластично разсейване на електрони, неутрони, атоми, молекули и др. от кристали или молекули на течности и газове, при което от началния сноп частици се получават допълнителни снопове.

— От лат. difractio.