ДИФТЕРИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИФТЕРЍТ, мн. няма, м. 1. Дифтерия. Д-р Зарев изтръпна и отпусна ръце. Той погледна майката, която притискаше болното си дете — тя беше бледа, уморена, безразлична и примирена, сякаш знаеше, че малкото е болно от дифтерит. Г. Караславов, Избр. съч. II, 140. Стремски с Невенка имаха скръбта да изгубят внезапно Александърча, отнесен от дифтерита вътре в три дена. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 148.

2. Ветер. Заразна болест при домашните птици, при която лигавите ципи на гърлото, устата и носа се покриват с жълтобели ципи.

— Фр. diphthérite през рус. дифтерит.