ДИФУЗЍРАМ

ДИФУЗЍРАМ, ‑аш, несв. и св., непрех. Физ. Обикн. за вещество, тяло — смесвам се с нещо, прониквам в нещо чрез дифузия. Газовете проникват лесно в порите на телата, т.е. дифузират, и то толкова по-лесно, колкото са по-леки. Н. Николов, М, 48. Микробът на дифтерита стои локализиран в лъжовните мембрани в гърлото; от там отделя отровата си, която дифузира в организма и го убива. Пряп., 1903, бр. 83, 3.

ДИФУЗЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Физ. Дифузирам. Светлинен лъч, минал през един колоиден разтвор, се дифузира, разпръсва и става видим. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 48.

— От нем. diffusieren.

Списък на думите по буква