ДИФУЗИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИФУ̀ЗИЯ ж. Физ. Проникване на частици от едно тяло в друго, предизвикано от топлинното движение на молекулите и продължаващо до изравняване на концентрацията. Дифузията на газовете във водата най-често се ускорява при механично разместване на пластовете ѝ. М. Воденичаров и др., ЕБ, 21. При обикновена температура дифузия се наблюдава при газовете и разтворите, а при по-висока — и при всички твърди тела.

— От лат. diffusio 'разливане'.