ДИФУЗОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИФУ̀ЗОР м. Техн. 1. Вид тръба с разширяващо се сечение, което причинява намаляване на скоростта на преминаващата течност или газ и повишаване на налягането. Сред неспирния шум на машините и свистенето на дифузорите се носят откъслечните кратки подвиквания на работниците: — Давай, давай, позасили там рязанките! РД, 1958, бр. 2, 2.

2. Разширяващата се част на корпуса на центробежна помпа или вентилатор.

3. Апарат, прилаган в захарните фабрики, за извличане на захарта от нарязано на тънки резени цвекло с помощта на гореща вода, при което се получава захарен сироп.

4. Голяма мембрана от коприна, хартия или друг материал за усилване на звук при високоговорител.

— От лат. diffusor.