ДИХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИХ, дихъ̀т, диха̀, мн. няма, м. Остар. и диал. Дъх. В гърдите на коня има бял дроб, чрез който си поема диха, както и человек. Пч, 1871, кн. 2, 24. Сред кал живя до сетния си дих, а / когато най-подир пръстта прие го, / бе вече толкоз гнусен, че от него / самите червеи се погнусиха. Хр. Радевски, Избр. пр II, 257. ^● Обр. У най-знаменитите [оратори на новите времена] съзира се често действието като в някоя драма, чувствува се понякога силно движение на мисълта и риторическият дих повява сегиз-тогиз, буен и трептущ. С. Радев, Худ., 1909, бр. 1-2, 14.