ДИХАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИХА̀НИЕ, мн. ‑я, ср. Поет. 1. Въздухът, който се поема при едно вдишване и издишване; дъх. Ето последното дихание, последният трепет на лицето, последното движение на устните. И всичко е свършено — Йовков не е вече между живите. П. Динеков, Сб??СЕП, 550. Преди четвърт час предадох на слугините в санаториума една малка роза за тебе .. Ако тя беше паднала от ръката ти, аз бих я грабнал и отнесъл, мислейки я твоята душа, — аз бих я милвал и топлил с диханието си, за да се разцъфти с всичката си разкошна хубост. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 284. ^● Обр. Мило ми беше да усещам на плещите си и на кръстчето си този мек шал, събрал в себе си диханието и топлината на майчината любов. К. Калчев, ПИЖ, 85.

2. Миризма, аромат. Големите жълти рози .. надничаха през прозореца и изпълваха стаята със своето дихание. Д. Спространов, ОП, 212. От дълбочината на катедралата идеха на талази тамянените дихания на продължително богослужение. Л. Стефанова, ВМД, 14.

3. Остар. сега поет. Дишане. До него спокойна, усмихната като дете спеше Фанка и

от полузатворените ѝ сочни устни излизаше мерно и дълбоко дихание. К. Константинов, Избр. разк., 17. Има пак и един вид газ, който прилича на жълт дим и ся казва хлорин. А той е толкоз отровен, щото ако го поеме человек с диханието си навътре, умира. ИЗ 1874-1881, 147. В гърдите е белият дроб, оръдието на диханието. П. Р. Славейков, ПЧ, 58. ^● Обр. Даже зад ралото, сред браздите, вече не ме радва най-милото — диханието на земята, нашата майка-кърмилница. Г. Манов, КД, 117. Духалото се свиваше и отпущаше .. Жаравата, близната от диханието на големия мях, светлееше и гаснеше. Д. Спространов, С, 256. В глухата самота на затвора той [Левски] чувствува по-силно от всеки друг път студеното дихание на смъртта. Ив. Унджиев, ВЛ, 354.

4. Остар. Живо същество, което има душа; човек, диха. Двадесят и девет пъти да си благословен ти и оръжието от бога и от всякое дихание на земли! НБ, 1876, бр. 38, 150.