ДИШАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЍШАМ, ‑аш, несв., непрех. и прех. 1. Непрех. За човек и животно — поемам през носа и устата си въздух в белите дробове и го изпускам навън след усвояване на необходимия за организма кислород. Сърцето на Агата заби, той и без туй си дишаше тежко, защото казваха, че имал астма, но сега като че взе да се задушава. Й. Йовков, ЖС, 18. Гореща вълна го удари в гърдите. Нещо го стисна за гърлото, не можеше да диша. М. Марчевски, П, 80. Тя [Райка] дишаше начесто и задъхано, слабите ѝ гърди тънко свиреха. Д. Ангелов, ЖС, 234. Сивушка промуча още веднаж, отвори страшно очите си и престана да диша. Елин Пелин, Съч. I, 153. Кашалотите живеят на малки стада главно из тропическите морета и океани. Дишат с белите дробове, раждат живи и ги изхранват с мляко. К, 1963, кн. 1, 38. ● Обр. Влакът влизаше в гарата като тежко дишаше. Д. Кисьов, Щ, 207. Машините дишаха тежко .. В сушилнята скърцаха всички валци. Вл. Полянов, ПП, 88. // За растения — поемам кислород и изпускам вългероден двуокис. Даже и намиращите се в покой, още не започнали да поникват семена, дишат. Бтн V и VI кл (превод), 23.
2. Прех. В съчет. с въздух, аромат и под. — поглъщам, поемам въздух, аромат и под.; вдишвам. Николина отдавна не беше дишала така спокойно и с пълни гърди влажния мартенски въздух. Г. Райчев, ЗК, 86. Аз дишах с цели гърди хладния планински въздух. Ив. Вазов, Съч. ХV, 80. Койчев като вихър се понесе из кривата селска уличка и бързо се озова вън из селото .. И вървеше той сѐ по-нататък и по-нататък през ниви и ливади и дишаше с пълни гърди пресния живителен въздух. Ц. Церковски, Съч. III, 124. Да дишам упойния мирис / на жито и на сенокос — / там дето трудът се е ширил — / задъхан, разголен и бос. Хр. Радевски, ВН, 68.
3. Непрех. Съществувам, жив съм. Нона не мислеше нищо, радваше се, че гледа, че диша, че вижда тоя хубав свят. Й. Йовков, ЧКГ, 210. Едничкия жив човек, когото срещнахме в тая разходка, беше един 80-90 годишен старец селянин .. Тая руина на живота, това неземно вече същество още крачеше и дишаше. Ив. Вазов, ПЕМ, 70. — "Никотиана" обсебва всички чужденци и задушава дребните фирми и комисионери. Тя е картел от разбойници, който монополизира печалбите и не дава на хората да дишат... Д. Димов, Т, 116-117. Мене ми е жадно — гледам те пленен, / мене ми е страшно — дишаш ти за мен, — / мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден. П. К. Яворов, Съч. I, 84.
4. Прен. Прех. Изхвърлям, изпускам от устата си въздушна струя, пламък и под.; бълвам, духам. Знаете ли кой съм аз, / дядо ви Мраз?... / .. / Ледни дишам ветрове, / страшни трупам снегове. Елин Пелин, ПБ, 99. Три дни вече се бие Варнава и се готви да отстъпя, но на четвъртия, пред него се явява откъм балкана "Момък храбър непознат .. А пък коня диша пламък." Той иска нему да дадат да управлява войнството. К. Величков, ПССъч. VIII, 260. // За кратер — изхвърлям със сила вън от себе си нещо в голямо количество; бълвам. Малко преди осем часа на осми май Мон Пеле спрял за няколко минути да диша пламък и дим, спрели и оглушителните експлозии. К, 1963, кн. 3, 16.
5. Прен. Непрех. Изпускам аромат, миризма; ухая, дъхтя. Как е тихо, хладно, успокоително в тая черкова! На каква старина тя диша и колко добре става на душата в съседството на миналите епохи. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 42. С мирис на праскови зрели / дишат далечни поля. Сл. Красински, ЗО, 112. Диша с миризми простор свободен, / птичка в клони скрита, пей — нарежда, / крепнат спомени за края роден, / крепне и последната надежда. Н. Ракитин, Ст II, 135.
6. Прен. Непрех. Обикн. с предл. в. Съдържам се, проявявам се в нещо или някъде. Нима юношеската романтика на ония дни не е съзвучна с оная романтика, която днес диша в нашите планове? ВН, 1963, бр. 3735, 1. Скръб, тъга, гняв диша в тая песен или в това ридание. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 43. Аз искам да напиша / днес / поема, / в която да диша / на новото време / стихът. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 25. Ний още сме / безименни рабкори. / Стихът ни — / още неграмотен, груб. / Но там самия / жив живот говори, / но в него диша / кървавия труд. Хр. Радевски, П, 50. И вред природата цъфти омайна, / и нямаш кътче, дето да не ди‑
ша / поезия божествена и тайна. Ив. Вазов, Съч. II, 14. // Остар. Обикн. за произведение на изкуството, реч, слово и под. С предл. с. Отличавам се с някакво качество, което ми е присъщо. Тя [речта] диша с патриотизъм, с любов към България. Бълг., 1902, бр. 449, 1. Политическите му [на Ботев] статии дишат .. с остроумие, страстност. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 74. Повечето от тях [стихотворения] .. дишат с искрен .. лиризъм. К. Величков, ПССъч. I, ХIV.
7. Прен. Прех. Излъчвам, изразявам нещо, което имам или съдържам като постоянно присъщо качество. Стефо спря и се обърна към нея [Росинка] .. Ведрото му румено лице дишаше бодрост, здраве и издръжливост. Д. Ангелов, ЖС, 208. От тъмните ѝ и сплетени обяснения — когато лицето ѝ и думите ѝ във всеки друг случай дишаха пълна откровеност, .., заключавах, че само един могуществен нравствен импулс беше в състояние да внуши толкова кураж — любовта. Ив. Вазов, Съч. ХII, 100-101. В упоителната радост на щастието си отначало и в мъчителното разкаяние след раздялата с Фридерика Гьоте пише песните, които дишат такава непосредственост и глъбина на чувството, песните, в които сякаш се долавя лъх от самата природа. М. Арнаудов, Г, 11. И мощ тям дишат им лицата — / към нови боеве като че бързат пак. К. Христов, ПП II, 84. А сме скромни и срамливи — / туй по всичко си личи — / и божествена невинност / дишат нашите очи. Хр. Радевски, Избр. пр II, 21.
8. Прен. Непрех. С предл. от. Излъчвам се, изразявам се от нещо, на което временно или постоянно съм присъщ. Въпреки постът и въздържането тялото му стана едро и гъвкаво и от него дишаше сила и здраве. Елин Пелин, Съч. IV, 86-87. Бавно говори, бавно върви, но от цялото му същество диша страшна и непоколебима сила. Й. Йовков, А, 154. Не можеш да не дойдеш до умиление от онова прямодушие, което диша от тия безценни редове. Ал. Константинов, Съч. I, 191. Бодрост, вяра, нравствена сила диша от тия песни. К. Величков, ПССъч. I, ХV. Дълбоко и силно убеждение дишаше от неговите думи. Ив. Вазов, Съч. Х, 57. От недрата земни / вече пролет диша! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 215. дишам се страд. Прясна влажност и крепък дъх от земя и треви напояваха въздуха, който се дишаше леко. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 95. Вече се е мръкнало, дългият юлски ден тъмнее, над смълчаното село виси гъст облак прах от харманите... почти е трудно да се диша. Л. Стоянов, Х, 127.
Ѓ Дишам във вратана някого. Нов. Разг. Почти съм настигнал, почти се изравнявам с някого по успехи, постижения, богатство и др. Джоузеф Елисън диша във врата на Гейтс с богатството си от 49,6 милиарда долара. ДТ, 2000, бр. 181, 26. Дишам прахана някого. Нов. Разг. Изоставам, бивам изпреварен от някого по успехи, популярност и др. или в определена дейност. Според резултатите от проведената от списание "Тоутъл филм" анкета.. положителният герой на всички времена е Индиана Джоунс.. Праха на Инди диша легендарният агент Джеймс Бонд. Нов., 2001, бр. 23, 4. Покрай успешната здравна реформа лекарите дръпват.. напред в подкупите и остават професии като министри и общинари да им дишат праха. 24 часа, 2000, бр. 320, 14.