ДИШЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИШЛО̀, мн. ‑а̀, ср. Диал. Раздвоено откъм задния край дърво, което съединява колата с ярема за впрягане; процеп, теглич, дишла. Аз пропуснах да забележа кога бае Гетовият Кулчо е навил и строшил дишлото на талигата. М. Георгиев, Избр. разк., 152.
— От нем. Deichel през пол. dyszel и рус. дышло.