ДИШЛО̀

ДИШЛО̀, мн. ‑а̀, ср. Диал. Раздвоено откъм задния край дърво, което съединява колата с ярема за впрягане; процеп, теглич, дишла. Аз пропуснах да забележа кога бае Гетовият Кулчо е навил и строшил дишлото на талигата. М. Георгиев, Избр. разк., 152.

— От нем. Deichel през пол. dyszel и рус. дышло.

Списък на думите по буква