ДЛАБ

ДЛАБ, дла̀бът, дла̀ба, мн. дла̀бове, след числ. дла̀ба, м. Диал. Тясна, продълговата вдлъбнатина върху предмет, обикн. дървен, в която се вмъква издадената част на друг предмет: дълбей, жлеб, улей. Колелото на чакръчето, направено от дебела дъска с длаб наоколо, по който се движи черната мазна връв, дето я казваме урган, се върти и леко потропва. Т. Влайков, Пр I, 165. В предприятието се произвеждат и каси с чела без летви, съединени за страниците с помощта на длаб и зъб. △ За пода са необходими сухи дебели дъски, обработени със зъб и длаб. // Диал. Изрязана или изсечена в твърдо вещество дупка, в която се вмъква чеп, шип и под. (Ст. Младенов, БТР I).

Списък на думите по буква