ДЛАКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЛА̀КА ж. Диал. 1. Вид, изглед на човешко лице. — Хване ли те веднъж жълтеницата или охтиката, и да се излекуваш, промениш длаката. Кр. Григоров, ПЧ, 77.

2. Козина или перушина, с които е покрито тялото на животно или на птица. Орлите рекли: "никой от нас не може, ама има един орел на триста години, той може да направи това, само че се съблича: длака мени, пердух хвърля." Христом. КМ II, 184. Волко длаката я менуат, ама кюта (нрав) не менуат. Послов., СбНУ IV, 203.

3. Кожа на животно с козината.