ДЛЕТЦЀ, мн. ‑а̀, ср. Умал. от длето. Златарският еснаф прати по море в обителите на Атос четиридесет дарохранителници от слонова кост, по които бе изрязано с тънко длетце житието на света царица Хелене. Н. Райнов, ВДБ, 60.
— Други (остар. и диал.) форми: длатцѐ и длятцѐ.