ДЛЪБЧИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЛЪБЧИНКА̀
ДЛЪБЧИНКА̀ж. Остар. и диал. Длабка. Изобщо кожата на болния е бледна или бяла току-речи като мляко; кога я натисне човек с пръст, направя една длъбчинка, която полека-лека изчезнува. Ив. Богоров, СЛ, 80.