ДЛЪ̀ГНЕСТ

ДЛЪ̀ГНЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Разг. Който има по-голяма дължина от широчината си; продълговат. Зад завоя неочаквано се бялнаха ризите на четирима мъже, които жънеха една длъгнеста нива. Н. Тихолов, ДКД, 8. То беше каменен на два ката замък, със зъбци и с бойници в зидовете, с тесни длъгнести прозорци. Ив. Вазов, Съч. XIII, 162. На същата нива мама ще посади и фасул ..: и от плоския, и от длъгнестия, и от шарения. Т. Влайков, Пр. I, 228. Лицето на дяда Коля бе длъгнесто и повече черно, отколкото жълто. М. Георгиев, Избр. разк., 154. Тих нощен ветрец сегиз-тогиз позалюлява длъгнестите зелени листи на мамулите, кои правят още по-приятна нощта. Ил. Блъсков, ЗК, 140.

2. Диал. За човек — който е висок и слаб. Серафим е длъгнест, кокалест мъж с грубо, изпечено лице. А. Мандаджиев, ОШ, 11.

Списък на думите по буква