ДНЕВАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДНЕВА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Дежурен, който се грижи за реда и опазване на вещите в казармено помещение, някакво общежитие и под. Директорът на затвора не научи за страданията на старшията, но стражарят започна да се чувствува все по-малко уверен във всемогъществото си и дори се опитваше да се "подмаже" с усмивка на дневалния моряк. Д. Добревски, БКН, 251.

2. Като същ. дневален (дневалния<т>) м., дневални (дневални<те>) мн. Военнослужащ, назначен да наблюдава за определен срок реда и чистотата в помещенията на своята част. По цяла нощ, когато бях дневален, наблюдавах мрачните, полуосветени коридори на това зловещо здание. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 206. До късно през нощта дневалният слушаше шушукането от палатката на Заре и Звеновода. Кр. Кръстев, К, 144. В казармените помещения войниците спяха облечени, сънливите дневални се разхождаха по козлиневите пътеки между леглата. Ем. Станев, ИК III и IV, 420. В лагера се подигна глъчка. "Строй се! На чорбаа!" — викаха дневалните. Й. Йовков, Разк. I, 38.

3. Обикн. за стая, помещение — който се отнася до дневален (във 2 знач.). Дневална стая. Дневално помещение.

4. Като същ. днева̀лна, обикн. членувано, ж. Помещение, което е предназначено за дневални (във 2 знач.). Дневалната се намира в края на коридора. △ Всички дежурни вече бяха дошли. Съвещанието трябваше да се състои в дневалната.

— От рус. дневальный.