ДНЕВНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДНЀВНИЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от дневник (в 1 и 2 знач.). — Моят интерес към вас идва главно от дневничето. Без него нямаше да ви забележа. Ем. Станев, ИК III, 127. За да се надникне в душата на Яворов през пролетните месеци на 1911 година, трябва да се използува ценното дневниче на Михаил Арнаудов, който се е сетил да записва накъсо тогавашните преживявания на поета. М. Кремен, РЯ, 452. В един шкаф с книги открих едно мое старо дневниче от ученическите години.