ДНЕСКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДНЀСКА нареч. Разг. 1. Днес. — Днеска дали ще пускат в затвора, а? — попита баба Дара, макар че от три дена в къщи само за това се приказваше. Г. Караславов, Т, 43. — Запомни: от днеска никого няма да попитам вече нито за тебе, нито за него. Оставям те свободна. Прави каквото искаш! Г. Райчев, ЗК, 169. Мъчен е днеска животът на занаятчия, бае Лулчо, не е като на други. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 290. Виж излиза, / че бирник царски дошъл е днеска. П. К. Яворов, Съч. I, 41. "От днеска нататък българският род / история има и става народ!" Ив. Вазов, Съч. I, 189.

2. За времето в границите на един работен ден, за един ден; дневно. Ще оре и той с гюнлюк. По петнайсе гроша да зима днеска, не е малко нещо. Т. Влайков, Съч. II, 111.

◊ Днеска за днеска. Разг. 1. В настоящия момент. — При моя занаят! — .. — Ти току го споменуваш, бае Цако — .. — ама знаеш ли го ти, какъв е днеска за днеска моя хубав занаят? Т. Влайков, Съч. II, 175. 2. Волно, весело, без грижи за бъдещето; лекомислено. Ала щото изкарвал, харчиле го. Че той обичал добре да си угаждат и охолно да живеят. Карале го, вика се, днеска за днеска. Т. Влайков, Съч. II, 221. Като днеска г о г л е д а м (в и ж д а м). Разг. Много ясно, сякаш в момента (гледам някого). Гледам го като днеска, как се е унесъл да следи какво разказват акраните му за далечни някакви места и хора. Т. Влайков, Пр I, 75.