ДОАЙЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОАЙЀН м. 1. Дипл. Най-старият по време на връчване на акредитивните си писма дипломатически представител от висш ранг, който възглавява дипломатическия корпус в съответната страна. Думата в събранието взема доайенът на дипломатическото тяло в Константинопол, граф Игнатиев. Хр. Бръзицов, НЦ, 197.

2. Най-старият и обикн. най-старшият член на дадена група, колегия, колектив. Най-високото отличие за циркова дейност в света — .. бе присъдено пак на българин — на заслужилия артист Лазар Добрич, лауреат на Димитровска награда, доайен на нашето цирково изкуство. НК, 1958, бр. 4, 6.

— От фр. doyen.