ДО̀БЀЛ прил. Диал. Голям, едър (в народни песни — епитет за камък, с който юнаците си мерят силите, като го хвърлят). Премлад Стоян назад стои, / ка си юзе добел камен, / ка си микна добел камен, / надвърли го добел камен. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 300.