ДО̀БИВ

ДО̀БИВ м. 1. Нещо, което е получено в резултат на вложен труд, на производствен процес, обикн. в селското стопанство; реколта, продукция. Есен .. Плодовете и семената и на културните растения са узрели. По нивите, в зеленчуковите и овощните градини се прибира добивът. Бтн V и VI кл (превод), 9. В радостта си Чолака не се досети да помисли, че половината от добива ще потъне в дядо Ивановия хамбар. Ст. Марков, ДБ, 94. Между тия групи се води едно диво надпреварване кой да заграби по-голям пай от общия добив. Г. Георгиев, Избр. пр, 278. От целия общ добив на диаманти само от 22 до 26% се ювелират. К, 1963, кн. 3, 28-29. През последната година добивът на каменни въглища се увеличи.

2. Обикн. със съгл. опред. Количеството земеделска продукция, получено от единица площ за един сезон. След масовото въвеждане .. на съветския сорт пшеница .. средните добиви достигнаха 250—300 килограма. Ст. Поптонев, ОБЛ, 52. Звеното .. беше получило през миналата година най-висок добив. Ст. Станчев, НР, 166. Житото тази година беше много слабо и най-старите хора не помнеха да е имало по-нисък добив. Г. Караславов, ОХ ||, 419.

3. Добиване1. Добивът на злато из витошките недра е започнат от незапомнени времена и продължава и до ден-днешен. П. Делирадев, В, 197. Строят се водни баражи, защото за добива на диамантите е необходима много вода. Й. Радичков, НД, 98. У нас борнитът .. се преработва .. до нечиста сурова мед, която се изпраща в странство за добив на чиста. Хим. V кл, 105.

4. Остар. Придобивка, печалба; добивка1, добит. А недалече от тях се разхожда гиздавият пролетни хубавец, щъркел, със своите алени и дълги крака и със своя ален клюн, и търси си някой добив — жаба, гущер или зъмя усойница. Л. Каравелов, Съч. ||, 26. — Откъде се връщате? Чий е този добитък? — На Чиллията — Филчо ги [биволите] спечели на борба .. Цяла Топола се извървя да види Филчовия добив. К. Петканов, Х, 21.

Списък на думите по буква