ДОБЍВКА

ДОБЍВКА1 ж. Остар. и диал. Печалба, придобивка; добив, добит. Александровите войни проминали по сичките направления обширната Персия и не забравили и себе си: несметна била добивката, що добили те в древните столици. Н. Михайловски и др., ОИ, 247. От школата излязоха мъжаги / които лакомяха за облаги / и за добивки. Ст. Михайловски, СБ, 108.

ДОБЍВКА

ДОБЍВКА2 ж. Остар. Раждане; добиване2. Ако ли е [родилката] нетърпелива, ако не трае да дочака добивката, ако непрестанно олелече и моли за помощ, то тя може изпоплаши, колкото са около нея. Й. Груев, КН (превод), 43.

Списък на думите по буква