ДОБИВКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОБЍВКА1 ж. Остар. и диал. Печалба, придобивка; добив, добит. Александровите войни проминали по сичките направления обширната Персия и не забравили и себе си: несметна била добивката, що добили те в древните столици. Н. Михайловски и др., ОИ, 247. От школата излязоха мъжаги / които лакомяха за облаги / и за добивки. Ст. Михайловски, СБ, 108.