ДОБЍЧЕ

ДОБЍЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Домашно животно, отделна глава добитък (говедо, бивол, кон, магаре). И двамата се загледаха в кобилата. Такова хубаво добиче рядко беше попадало в ръцете на Темелка. Й. Йовков, ВАХ, 189. Една есен .. бясно куче бе ухапало телето. Настръхна добичето, помътиха му се очите. Чудомир, Избр. пр, 41. Другоселецът качи момчето си на магарето и поведе добичето надолу към пътя. Г. Караславов, СИ, 41. Той намисли да не дава Панчу ни от добитък, ни от овце, .. , при сичко че и овцете и добичетата беха купени от Панчовите хакове. Т. Влайков, Съч. II, 100. Свинското месо може да бъде добро според както е хранено и с каквато храна е хранено добичето. Ступ., 1875, бр. 6, 46. Прен. Руг. За изразяване на неприязнено, пренебрежително отношение към някого, когото смятат за безчувствен или отличаващ се с душевна тъпота. Митра стана и седна върху леглото. Тя трябваше да си отмъсти. мъжът ѝ спеше дълбоко и хъркаше. — Добиче! — процеди през зъби Митра. К. Петканов, ОБ, 191. Макавей. Знам ги аз тия карирани тарикати като тебе... (Кръчмарят се обръща.). Не за тебе, мой човек, за онова добиче говоря. Карал съм ги едно време такива като него да маршируват с два леви ботуша на бос крак. Б. Балабанов, НС, 45.

2. Разш. Остар. и диал. Животно; добитък. От сутрин до вечер той [мечкарят] разиграваше уморената си мечка, .. Срещу туй мнозина му даваха дребни парици — събираше ги за зимата, да поминуват някак си — той и добичето му. Д. Яръмов, БП, 84.

Работя (тегля) като добиче. Разг. Извънредно много работя (тегля). [Севда] се мъчи в чорбаджийската къща, десет години работи като добиче и се свива пред свекър и свекърва, за да я изгонят най-сетне. Г. Караславов, С, 226.

Списък на думите по буква