ДОБЛЕСТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀БЛЕСТНО. Книж. Нареч. от доблестен. След три дни стана първата експлозия. За щастие без жертви. Доблестно си признах, че вината е само моя. Ив. Остриков, СБ, 61. Доблестно се сражавали неприятелите с копия, саби и стрели, и вълните на Струма .. се обагрили с кръв. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 79.