ДОБЛИЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБЛИЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; доближа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св. 1. Прех. и непрех. С предл. до. Доближавам се (в 1 знач.); приближавам, наближавам. Случваше се кон да се подхлъзне и да предизвика голяма бъркотия сред редиците, .. , а когато доближаваха реката, на всички ставаше страшно: и на конете, и на хората. А. Гуляшки, ЗВ, 217. Отсреща се зададе кола, която щом ни доближи, спря. Л. Стоянов, Х, 72. Всички се смутиха от тая постъпка на озверелия Кондо. Те се спуснаха към него, но никой не смееше да го доближи. Д. Немиров, Б, 142. Нещо се събори отвътре, после бързи стъпки доближиха вратата. М. Грубешлиева, ПП, 78. Последните светлини мъждееха, .. , когато Македонски доближи до града. Ив. Вазов, Съч. IV, 68.

2. Прех. Движа, премествам нещо в посока към друго нещо, за да бъде то близо или в допир с него; приближавам, допирам. След дълги разпри пред стените на града кръстоносците се качили на корабите и плътно ги доближили до градските стени. Й. Шопов и др., Ист. VI кл, 82. Милчевски взе да разказва още нещо, но колкото повече говореше, толкоз повече Нона доближаваше вестника до лицето си. Й. Йовков, ЧКГ, 167. Посегнах към чашката си и смутен я доближих до устата си. Л. Станев, ПХ, 134. Когато говореше, той по навик доближаваше ръката до ухото си. Д. Кисьов, Щ, 326. Доближаваше лицето си до тъмното стъкло и гледаше навън. Й. Йовков, Разк. II, 61. доближавам се, доближа се страд. Това нещо не бива да се доближава до открит огън.

ДОБЛИЖА̀ВАМ СЕ несв.; доближа̀ се св., непрех. 1. С предл. до, към. Отивам или идвам близо до нещо; доближавам, приближавам, наближавам. Не оставаше никакво съмнение, че това са неприятелски войници, които, .. , се опитваха, .. , да се доближат до позицията. Й. Йовков, Разк. I, 192. И когато се доближаваше към кравата на Любенова, .. , той знаеше, че отива само по силата на дълга. Д. Немиров, Др, 58-59. Докато той [Грашев] воюваше на фронта, Ирина не бе стояла със скръстени ръце, тя бе успяла да се доближи още повече до жените. Д. Фучеджиев, Р, 231. // В мн. ч., за два или повече субекта — движим се едновременно един към друг и разстоянието помежду ни намалява; приближаваме се. Тя изписка и се вкопчи в раменете му. Лицата им се доближиха. Д. Добревски, БКН, 92. Двамата пред него си приказваха тихо и колкото приближаваха къщната врата, толкова главите им се доближаваха. К. Петканов, МЗК, 123.

2. Прен. Обикн. несв. С предл. до. Ставам или съм подобен на нещо; приличам, наподобявам, оприличавам се, уподобявам се. Външният изглед на Планетариума с грамадния му купол се много доближава до то‑

зи на турските джамии. Г. Белев, КВА, 306. Когато се налага изкуствено осветление, то трябва да се доближава до дневната светлина. М. Гаврилова и др., ТПХ I и Н, 9. С всяко ново написване подписът върху листа се доближаваше до истинския. Ст. Марков, ДБ, 44.