ДОБОЛЯ̀ВА МИ несв.; доболѐе ми, мин. св. доболя̀ ми, св., непрех. Диал. Става ми болно, мъчно; домъчнява ми, дожалява ми. Нещо стана в мен — може би, не е пречупване; душата не съм си окалил. Ти ще ме разбереш, Димке. Доболяло ми е нещо. А. Страшимиров, К, 41.