ДОБРА̀ТА

ДОБРА̀ТА нареч. В съчет. С добрата. Диал. С добро, доброволно. — Ще си признаеш ли , или отново ще те свалим на земята? Казвай! Тази нощ оттук жив няма да излезеш, докато не си признаеш. Казвай! Да се разберем с добрата... К. Калчев, ЖП, 202. Те [турците] ми рекоха, Йордано, / порасте ли ти момата / ще ли ми я дадеш с добрата, / ако не ми я дадеш с добрата / ний ще я вземем със злата. СбВСт, 396.

Списък на думите по буква