ДОБРИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРИНКА̀ ж. Умал. от добрина. Добрините и злочестините се редуваха. И след сяка злочестина, дядо господ сѐ ще ѝ прати .. и някоя добринка, та да ѝ позарадва сърцето. Т. Влайков, Съч. II, 255. Пусто да му остане имането, кога хляб не дава, .. , сиромасите с дрипите яде, никаква добринка не направя. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 490.

ДОБРЍНКА¹ мн. няма, ж. Диал. Звездата Зорница.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ДОБРЍНКА² ж. Диал. Зълва.

— От Вл. Георгиев, и др., Български етимологичен речник, 1971.