ДОБРИНКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРЍНКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Умал. гальов. от добър; добричък. — Двесте и двайсет хитрини зная. А ти, Ежко, знаеш ли някоя? — Зная само тринки, но добринки. Ран Босилек, Р, 170. — Каним те на вечеринка. / Тръгвай! Много е добринка! А. Босев, ДО, 142. Много ни е добринко девойчето.