ДОБРИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРЍЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, в обръщение за м. р. ед. ч. добрѝчки, прил. Умал. гальов. от добър. — Много пъти съм казвала, че кръстницата е много добричка. Надарил я господ с добро сърце .. Ето на, без да продумам ни думица, тя ме заведе оттатък и ми подари тия дрешки и обуща. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 34. Дайте ми чорапи, / дайте ми обуща! / Колко е добричка / мама, че ме пуща! Д. Габе, Сб. Х, 71. Ох, миличък .. добрички мой, прости ми, / но вярвай ми, не можех инак, деде, / нали ти сам разбираш? .. А? .. Нали? Сл. Красински, БН, 86.