ДОБРОВО̀ЛЧЕ

ДОБРОВО̀ЛЧЕ ср. Рядко. Умал. от доброволец. Марко конче вика: / — Конче доброволче, / .. татъ[к] Дунав ш [ще] минем / паша да си фанем. Нар. пес., СбВСт, 121.

Списък на думите по буква