ДОБРОДЀЕН, ‑ѐйна, ‑ѐйно, мн. ‑ѐйни, прил. Остар. Книж. Благодетелен; добротворен, добросторен, доброчинен. "Оня сам си е станал достоен за цената на хубостта, който обнема добродейна душа в една снага, пълна с якост и хубост." Ив. Богоров, КП, кн. 5, 29.