ДОБРОДЕТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОДЀТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на добродетелен. За него [провокатора] съвестта е излишно бреме, съчувствието — смешно-сантиментална приумица, вярата в доброто — стръв за наивници. Той има много маски на добродетелност, с които върши своите злини... Д. Жотев, ПМИ, 18. Отпадащите от училището малолетни са изложени най-много на опасността трудовите навици и свързаната с тях добродетелност да се изместят от навика да се лентяйствува. ВН, 1958, бр. 2057, 2.