ДОБРОДЕТЕЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОДЀТЕЛСТВО, мн. ‑а, ср. Остар. Книж. Постъпка, проява на добродетелен; добротворство. Считам себе си за най-честита,.., защото съм избавила баща си,.. Сестрите ѝ ся чудеха за туй, щото добродетелствата на туй младо момиче бяха им вдъхнали много завист. К. Пишурка, МК, 48-49. Несмислен в разсъжденията, безстидно дързнува да осъжда заслугите на другите, и като не съди право за техните добродетелства, взира ся само на погрешките им. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 82.