ДОБРОДУШНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОДУ̀ШНО. Нареч. от добродушен; с доброта, добросърдечно. Илия беше кротък и мълчалив, само се усмихваше сдържано и добродушно и никак не обичаше да се заяжда с разни препирни. Г. Караславов, Тат., 137. Какво правите там? — посгълча ги той добродушно. Т. Влайков, Съч. III, 315. Малко преди да изляза, трибуните се огласяха от весел кикот.. Зрителите се хилеха добродушно и смехът им беше така изразителен, че и аз се разсмях. Р. Балабанов, ТБК, 56.