ДОБРОЖЕЛАТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОЖЕЛА̀ТЕЛНО. Нареч. от доброжелателен; доброжелателски. Противоп. зложелателно. Усещаш се близък и сроден с тия непознати хора. Спреш ли се при тях, всичките идат да се ръкуват приветливо и доброжелателно. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 51. — Предстои ми един тежък разговор с вас... Бих искала да възприемете съобщението ми доброжелателно и да не ме укорявате за стореното, да не се отвърнете от мене... Др. Асенов, ТКНП, 250.