ДОБРОЖЕЛАТЕЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОБРОЖЕЛА̀ТЕЛСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е присъщ на доброжелател; доброжелателен. Противоп. зложелателски. Двете сестри се кълвяха и направо — Рипсимия тихо,.., с доброжелателска строгост, а Мирослава се нахвърляше буйно срещу нея и не винаги подбираше думите си. Д. Талев, С II, 265.