ДОБРОЖЕЛАТЕЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОЖЕЛА̀ТЕЛСТВО, мн. (рядко) ‑а, ср. Добро, приятелско разположение към някого, желаене доброто някому; доброжелателност. Противоп. зложелателство. — Какво става тука? — Годеж — рече Филип тържествено и обхванат от веселие и доброжелателство, произнесе реч. Ем. Манов, БГ, 161. — Пък и друго, госпожа, ще ви обърна внимание от доброжелателство. Гледам, че хубавото Миче — пуши. Елин Пелин, Съч. IV, 215. Ако бях аз престъпник, то, при сичката твоя сила и при сичкото твое доброжелателство, ти не би можъл да ма спасиш. Хр. Ботев, КК (превод), 48.