ДОБРОЗВУЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОЗВУ̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Остар. Книж. Благозвучен; доброгласен. Не се чуват жетварки да пеят по нивите, нито стада да блеят по полетата и доброзвучни кавали да се чуят от овчарите. М. Кънчев, В, 62. Камбаните в тоя.. монастир не са много големи, но са много гласовити (сир. острогласни и доброзвучни). Н. Рилски, ОМР, 62.