ДОБРОЗВУЧИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОЗВУ̀ЧИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благозвучие. Кога пред някой от косвените падежи има предлог, тогава [местоимението иже] приема в началото си н, ради доброзвучие. Ив. Момчилов, ПСЕ, 49.