ДОБРОЗРАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОЗРА̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Старин. 1. Който вижда добре (Ст. Младенов, БТР).

2. Който има хубав поглед (Ст. Младенов, БТР).

3. Хубав, красив, благовиден. Тая шепа пръст, дето напомняше на всички, че е смъртен, ми изглеждаше унизителен знак,.., и аз, захласнат в едрото, румено и доброзрачно лице на царя, го съжалявах. Ем. Станев, А, 15.