ДОБРОЗРАЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОЗРА̀ЧНО. Старин. Нареч. от доброзрачен. А щом видях в очите му как доброзрачно гледат и какви са бистри и влажни, по-здраво залегна впечатлението, че духом и тялом е подсладен и с тая подсладеност подслажда другите. Ем. Станев, А, 30.